Филипините – Манила, Бохол, Себу и островите на Корон

Филипините са архипелаг от над седем хиляди острова между Тихия океан и Южнокитайско море. Три века испанско управление, американско влияние и старите местни традиции са направили от тях място, което не прилича на никоя друга страна в Азия – с барокови църкви сред палми, джипита, боядисани във всички цветове, и хора, които посрещат гостите с усмивка. Манила започва от Интрамурос – стария испански град зад крепостни стени, където е църквата „Сан Агустин", вписана в списъка на ЮНЕСКО. Само на няколко километра са небостъргачите на Макати и модерният квартал Бонифачо. На остров Бохол живеят тарсиерите – едни от най-малките примати в света, с огромни очи. Там са и Шоколадовите хълмове – над хиляда почти еднакви заоблени възвишения, които през сухия сезон стават кафяви. Река Лобок тече сред палмови гори, а край остров Памилакан често се виждат делфини. В южната част на Себу, край Ослоб, китовите акули – най-големите риби на планетата, кротки и безобидни – плуват съвсем близо до брега. Недалеч е водопадът Кауасан с тюркоазени басейни в джунглата. Град Себу пази Кръста на Магелан и базиликата „Санто Нино" – мястото, откъдето започва християнството във Филипините. Накрая е Корон на север от Палаван – варовикови скали, издигащи се направо от морето, езерото Каянган с вода, прозрачна като стъкло, лагуни, бели плажове и потънали кораби от Втората световна война. Езерата са свещени за племето тагбануа, на което принадлежи островът. Сухият сезон – от ноември до април – е най-хубавото време за Филипините: морето е спокойно, а дъждовете са рядкост.